Има много болести, които се считат за автоимуни. Автоимунните заболявания са такива, при които тялото атакува себе си.
Има няколко неща, които хората могат да направят, за да подобрят симптомите на своите автоимунни заболявания. Също така има много неща, които хората могат да направят, за да се предпазят от развитие на автоимунно заболяване.
Изглежда, че естрогенът играе патологична роля при автоимунните заболявания. Нека се има предвид, че почти всички автоимунни заболявания са силно насочени към жените. Това е опростен начин да се гледа на нещата, но при жените прогестеронът е основният защитник срещу излишния естроген. Когато жените не произвеждат достатъчно прогестерон спрямо естрогена или когато съотношението на естрогена към прогестерона е нарушено, много проблеми могат да излязат на повърхността, включително и автоимунните заболявания. Повишаването на производството на прогестерон трябва да бъде приоритет за жените, които искат да се предпазят от автоимунни заболявания или се опитват да обърнат съществуващо състояние. Но намаляването на излишния естроген трябва да бъде основен приоритет, както за жените, така и за мъжете с автоумунно заболяване.
Естрогенът свива тимусната жлеза, водейки до много автоимунни състояния и тъканни промени, включително остеоартрит. ~Рей Пийт
Прогестеронът е стероиден хормон и следователно е хормон, който идва от холестерола. Витамин А, холестеролът и активният тиреоиден хормон Т3 са трите важни фактора за производството на всички стероидни хормони, но някои витамини като витамин B5 са също важни, както и достатъчното излагане на слънчева светлина. Тялото първо произвежда прегненолон от холестерола, след което прегненолонът се конвертира в прогестерон. Приемът на достатъчно витамин А е един от основните неща, които всеки може да направи, за да повиши естественото производство на стероидни хормони. Повишаването и оптимизирането на тиреоидната функция е също важно тъй като активният хормон на щитовидната жлеза е важен за конверсията на холестерола в стероиди.
Приемът на достатъчно селен също е много важен. Селенът играе важна роля в добрата фукнция на имунната система и е много важен за функцията на щитовидната жлеза. Селенът изглежда може да помага при определени автоимунни състояния като артрит и различни автоимунни състояния на щитовидната жлеза. Има доказателства, че витамин Е помага при ревматоиден артрит.
Прогестеронът е много потентно противовъзпалително средство и поради тази причина по-голямото количество прогестерон е благоприятно при много здравословни състояния, особено при такива, при които има голямо възпаление и разрушаване на тъканите. Много жени добавят прогестерон. Суплементирането с прогестерон не потиска производството на ендогени, но подпомага за увеличаването на собственото производство на прогестерон. Много е важно прогестеронът да е разтворен във витамин Е, независимо дали го приемате орално или топично.
Препоръчва се прогестеронът да се взима 2 седмици месечно и ако имате цикъл, препоръката е да се приема в лутеалната фаза.
Друга опция при автоимунно заболяване е да взимате като добавка прекурсора на прогестерона – прегненолон. Това е първият стероиден хормон, много често наричан майката на всички стероидни хормони. Прегненолонът е потентно противовъзпалително и е много полезно за всички видове проблеми, включително артрит и невродегенеративни заболявания. Приемайки прегненолон, нивата на прегненолон се повишават, което води до повишаване на други полезни стероиди като прогестерон, DHEА и алопрегнанолон. Прегненолонът може да повиши DHEA, но може да помислите за суплементиране с DHEA. Добра идея е приемът на DEHA с прегненолон. 5 мг DHEA е добра доза. Не взимайте повече от 15 мг дневно. Дозата на прегненолона варира доста. Повечето хора понасят добре дози от 50-100 мг 1 – 3 пъти седмично. Но някои предпочитат да взимат по-високи дози като например 1500 мг дневно за определен период от време.
Хормоните, които са по-надолу по веригата, като естроген и кортизол, се регулират много строго, така че приемането на хормон, който се намира много по-нагоре във веригата (като прегненолон), няма да доведе до излишък на специализиран хормон (като естроген или тестостерон), а вместо това ще коригира евентуален дефицит на хормоните надолу по веригата. Не е необходимо прегненолонът да се приема на цикли с прекъсвания и както мъжете, така и жените могат безопасно да го приемат в различни дози. Много жени предпочитат да използват прогестерон през едната половина от месеца, а прегненолон – през другата. Прегненолонът може да се използва топично, но може да се взима и орално като пудра или капсула. Ако го приемате през устата, както и при прогестерона, е добре да го приемате с храна, а най-добре тя да бъде такава, която съдържа мазнини – като масло или зехтин. Приемането на стероидите с храна, която съдържа яйца също е отлична идея за усвояването им.
Освен оптимизирането на полезните противовъзпалителни хормони, има и други неща, които може да се направят за автоимунните заболявания. Повишаването на нивата на витамин D е много важно за този вид заболявания, както и повишаването на нивата на витамин А. Ако имате автоимунно заболяване и ниски нива на витамин D, вероятно трябва да приемате витамин D като добавка в дози между 5 000 – 10 000 IU на ден. Ако искате да приемате витамин D от слънцето, не се печете на гладно. Полезно е да сте се нахранили, когато се излагате на слънце, за да се синтезира витамин D. Гладуването намалява нивата на витамин D. За повишаването на нивата на витамин D е важно да приемате витамин К2 и да консумирате достатъчно калций и магнезий. Също така, за да повишите нивата на витамин А, е достатъчно да консумирате около 500 г черен дроб на месец, но приемът на витамин А като добавка е добра идея, ако не харесвате черен дроб.
Разпространено явление при почти всички автоимунни заболявания е, че те „започват в червата“. Както е казал Хипократ – всички болести започват в червата. Много често хората, които ограничават определени храни, забелязват значително подобрение в симптомите на своето автоимунно заболяване. Основна причина за това е, че всичко, което дразни червата, може да предизвика сериозни системни ефекти, дори ако човек не усеща това дразнене директно в червата. Възпалението на червата може да доведе до проблеми навсякъде в тялото – от мозъка до пръстите на краката. Това важи с особена сила при състояние, познато като „пропускливи черва“, при което частици като бактерии или други вещества могат да преминат извън червата и да навлязат в кръвообръщението по неподходящ начин. Това неизменно предизвиква имунен отговор.
Има сериозни доказателства, че различни чревни бактерии участват в развитието на артрит или други автоимунни заболявания. ~Рей Пийт
Една от основните причини за възпалението на червата е свръхрастежа на бактерии. Понякога спирането на определени храни не е свързано толкова със самата храна, колкото с това, че се спира храната, с която се хранят прекомерно разрасналите се бактерии. Това не е дългосрочно решение, защото ако гладувате и се почувствате по-добре, това може просто да означава, че избягвате дразнещи храни или че не подхранвате вече съществуващ бактериален свръхрастеж. Но щом започнете да се храните отново, бактериите излизат от своето латентно състояние и започват да създават проблеми. Ендотоксинът, наричан още LPS (липополизахарид), е външната обвивка на грам-отрицателните бактерии и е силно възпалителен. Колкото повече бактерии има, толкова повече се произвежда ендотоксин.
Ендотоксинът или други вещества, абсорбирани от чревни бактерии, допринасят за редица автоимунни проблеми, включително тиреоидит. Комбинирането на неусвоими фибри като суров морков с леки антисептични средства като оцет и кокосово масло, може да подобри хормоналната среда като същевременно намали имунологичното натоварване. ~Рей Пийт
Ето защо Рей Пийт постоянно препоръчва различни методи за прочистване на червата от бактериален свръхрастеж, особено на тънките черва. Най-честата му препоръка е ежедневната консумация на салата от моркови, която представлява настърган морков, оцет, зехтин или кокосово масло и сол. Идеята е, че съставките на салатата работят в синергия и водят до общ ефект на намаляване на бактериалната популация в червата и облекчаване на симптомите, свързани с бактериален свръхрастеж. Ако това се прави редовно, се смята, че ситуацията може да се подобри значително. Той също така препоръчва варени бели печурки като подчертава, че е много важно да бъдат варени, защото в сурово състояние съдържат токсини, които не са безопасни за консумация. Друга негова идея е активният въглен, но ако частиците му са твърде фини, това може да създаде проблеми.
Продукцията и потокът на жлъчка са много важни в този контекст. Първо, жлъчката е необходима за разграждането и усвояването на мастноразтворимите витамини. Витамин А е много важен за защитата срещу автоимунитет. Второ, жлъчката е необходима за поддържане на чистота в тънките черва и за предотвратяване на свръхрастеж на бактерии (SIBO). Добрата функция на щитовидната жлеза е от съществено значение за оптималното производство и поток на жлъчка, но това е дългосрочна стратегия. Естрогенът също възпрепятства потока на жлъчката и е честа причина за проблеми с жлъчния мехур. Увеличаването на приема или суплементирането с таурин, холин и глицин може да бъде много полезно за производството и потока на жлъчка. Може да се добави директно TUDCA (жлъчна киселина) или екстракт от говежда жлъчка, ако се подозира, че организмът не произвежда самостоятелно достатъчно количество жлъчка. Горчивите вещества като кора от портокал и кафе също помагат жлъчния поток.
Също така е важно да се възстанови проблемът с пропускливите черва. Някои вещества, които помагат в тази насока са глицинът, който е аминокиселина, която се съдържа в големи количества в колагена, костния бульон и определени видове месо като опашка от вол. Цинк карнозинът показва значителни ползи при пропускливо черво, както и някои други специфични добавки като гел или сок от алое вера. Креатин монохидрат също е полезен в доза от 5 г на ден.
Определени безопасни лаксативи също могат да имат много силен ефект. Онези, които съдържат хинона емодин изглежда са най-безопасни и най-полезни. Добре отлежалата кора от cascara sagrada съдържа емодин. Алое вера сок или гел съдържа алое-емодин и също е много полезно.
В зависимост от ситуацията, някои антибиотици могат да са оправдани и изключително полезни. Антибиотикът Моноциклин е един от най-ефективните. При ниски дози моноциклинът действа по-малко като антибиотик и повече като силно противовъзпалително средство. Приемът на моноциклин в дози под 50 мг дневно предизвиква силен противовъзпалителен ефект в червата, което би трябвало да помогне при почти всяко здравословно състояние, особено автоимунни заболявания. Освен това вероятно ще убие част от бактериите при бактериален свръхрастеж. Но за онези, които се притесняват, че антибиотиците убиват добрите бактерии, ниските дози моноциклин са подходящ избор, защото това не са антибиотични дози.
Натуралните антибиотици често са предпочитани от хората, защото обикновено не причиняват толкова странични ефекти и имат, както антибактериално, така и противогъбично действие – нещо, което фармацевтичните антибиотици не осигуряват. Риган, мащерка, канела, салвия, карамфил, монолаурин, чесън, суров мед и каприлова киселина са мощни антимикробни и противогъбични средства, които могат да се използват от хора, подозиращи бактериален или гъбичен свръхрастеж. Мнозина също намират ползи в използването на пробиотици на базата на спори като CoreBiotic, които съдържат щамове бактерии с антибиотично действие. Споровите пробиотици трябва да се приемат от 1 до 3 месеца, за да се усети ефектът.
Чревните паразити изглежда са също сериозен проблем при хора с автоимунни заболявания. Това е сложна тема, тъй като не е напълно ясно доколко ефективни са натуралните антипаразитни средства. Въпреки това, пелин, карамфил, обвивка от черен орех, берберин и някои други средства изглежда действат като антипаразитни, противоглистни, паразитоцидни.
Освен това, излишъкът на желязо или „натрупване на желязо“ също играе роля в обострянето на автоимунните състояния като цяло. Ако натрупването на желязо допринася за автоимунно състояние при даден човек, той може да се възползва от практики за намаляване на желязото като даряване на кръв, лактоферин, куркума, кафе и други подходи като коластра. Хората с анемия трябва да изследват различните възможни причини за анемията, а не просто да я отдават на недостига на желязо. Например витамин B2, витамин С, витамин А, мед, фолиева киселлина и витамин B12 са изключително важни за предотвратяване на анемията, тъй като това състояние не се свежда само до липса на желязо.
В червата има няколко рецептора, чието активиране води до тревога и възпаление – това са така наречените тол-подобни рецептори (TLR). Основният е TLR4. Много неща могат да активират TLR4 като например LPS ендотоксинът. Глутенът от пшеница и някои други вещества също могат да активират TLR4, така че вероятно е добре да се избягва глутен. Много добавки като талк, силициев диоксид и титанов диоксид също могат да активират TLR4. Затова трябва да се внимава с храната и какви добавки се приемат. Много пакетирани храни съдържат такива добавки, които могат да активират TLR4 и да предизвикат последващ възпалителен отговор. Една от основните причини защо бонбоните могат да доведат до симптоми на СДВХ (ADHD) изглежда се крие не толкова в съдържащата се захар, а в добавките и оцветителите.
Много хора с автоимунни заболявания откриват значителна полза от прием на вещества, които блокират TLR4. Витамин D и B2 изглежда имат такъв ефект. Фосфатидилхолин, прегненолон и прогестерон също имат известно действие в тази посока. Сред лекарствата, които блокиат TLR4 са налоксон и налтрексон, но също така Бенадрил (антихистамин) и някои трициклични медикаменти като лоратадин (Кларитин), който е трицикличен антихистамин. Много хора се чувстват значително по-добре, когато приемат ниски дози налтрексон, вероятно поне отчасти поради способността му да блокира TLR4. Това може да бъде особено полесно при болест на Крон.
При автоимунни заболявания се наблюдават високи нива на ейкозаноиди (простагландини, левкотриени и тромбоксани) се наблюдават при автоимунни заболявания. Тези ейкозаноиди могат да причинят сериозно възпаление като се смята, че левкотриените участват в развитието на много заболявания, включително множествена склероза. Инхибирането на ензима LOX предотвратява производството на левкотриени, а инхибирането на COX – на простагландини. Естествените COX и LOX инхибитори следователно могат да са изключително полезни. Витамин Е, пикногенол, босвелия (Boswellia serrata), карамфил (евгенол) и джинджифил – всички те имат LOX и/или COX инхибиращи свойства. Някои лекарства без рецепта като аспирин също са COX инхибитори. Естрогенът може да увеличи активността на LOX и COX, докато прогестеронът я намалява. Вещества, които инхибират фосфолипаза А2 (PLA2), също могат да помогнат, тъй като PLA2 засилва активността на LOX и COX. Така, че понижаването на PLA2 е още един начин да се намалят ейкозаноидите. Гинко билоба, пикногенол, витамин Е, прогестерон и карамфил изглежда до известна степен инхибират PLA2.
Хистаминът играе важна роля в автоимунните заболявания и понякога различни антихистаминови подходи са полезни. Естрогенът изглежда увеличава количеството хистамин в организма. Много от храните, които хората с автоимунни заболявания избягват, всъщност увеличават нивата на хистамин – например доматите. Хистаминът се освобождава от мастоцитите, а аминокиселината теанин може да стабилизира мастоцитите. Кверцетинът е естествен антихистамин, но някои хора изпитват безпокойство при неговия прием. Чаят от коприва, витамин С, мед, цинк и витамин А – всички тези вещества подпомагат до известна степен разграждането на хистамина. Полезни могат да бъдат и антихистаминовите лекарства като Бенадрил (седиращ), ципрохептадин (също седиращ) и Кларитин (лоратадин), който не предизвиква сънливост.
Обобщение:
- Намаляване на естрогена и увеличаване на прогестерона.
- Възможно суплементиране с прогестерон и прегненолон.
- Повишаване на нивата на витамин D и витамин А.
- Прочистване на червата и намаляване на чревното възпаление.
- Възстановяване на пропускливите черва с помощта на цинк-карнозин, глицин, креатин.
- Премахване на бактериалния свръхрастеж с ежедневна салата от суров морков, сварени бели печурки, естествени лаксативи като каскара и алое.
- Ниска доза моноциклин като противовъзпалително средство.
- Натурални антимикробни средства като масло от риган и пробиотици на базата на спори.
- Намаляване на свръхпроизводството на левкотриени и простагландини чрез потискане на LOX и COX ензимите.
- Високи нива на хистамин при автоимунни заболявания – взимане на антихистаминови мерки.
- Значимостта на селен и витамин Е при автоимунни състояния.
Някои други полезни добавки при автоимунни заболявания
Ниацинамид (форма на витамин B3) изглежда полезен при много автоимунни състояния. Част от причината може да е, че повишаването на нивата на NAD има успокояващ ефект върху автоимунните процеси, а един от начините да се повиши NAD е чрез прием на B3.
Витамин B1 (тиамин) също е полезен при много автоимунни състояния.
Ниацинамид е нутриент, който инхибира освобождаването на мастни киселини, активира фагоцитната активност и понижава фосфатите. Той предпазва от образуване на белези при увреждане на гръбначния мозък, подпомага възстановяването от мозъчна травма и ускорява цялостното изцеление. Докато обикновено стимулира имунитета, той защитава от автоимунитет. Може да накара туморните клетки или да узреят, или да се разградят, но удължава живота на култивирани клетки и ги предпазва от ексцитотоксичност. ~Рей Пийт
Излагането на слънчева светлина е много важно и полезно при автоимунни заболявания, особено червената светлина. Човек може да се излага на слънце сутрин и вечер, за да получи естествена червена светлина, но също така може да си закупи червени лампи за домашна употреба. Червената светлина е особено полезна при косопад (на скалпа, веждите и т.н.), тъй като увеличава производството на хормони, повишава енергията чрез електрон-транспортна верига и има цялостен противовъзпалителен и възстановяващ ефект. Слънчевата светлина сама по себе си е дар.
Достатъчното количество светлина е още един ключов фактор за поддържането на високоенергиен дихателен метаболизъм и предотвратяване на цялата група възпалителни, автоимунни и дегенеративни заболявания. ~Рей Пийт По отношение на лекарствата, от обезболяващите без рецепта аспиринът е най-безопасният и най-полезният. Парацетамолът е токсичен и трябва да се избягва на всяка цена. При прием на високи дози аспирин (1 – 4 грама на ден), може да се приема витамин К2, за да се предотврати прекомерното разреждане на кръвта.
Отказ от отговорност: Информацията, представена в тази статия, има информативен и образователен характер и не замества професионална медицинска консултация, диагноза или лечение. Винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист, преди да започнете прием на добавки или да правите промени в здравословния си режим. Авторът на статията не е медицинско лице и не носи отговорност за евентуални последствия от самостоятелно взети решения, свързани със здравето ви.
